Архитектура на невидимото
Това пространство е посветено на онези мимолетни мисли, до които аха да се пресегнем и са се разтопили в динамичното ежедневие. Сякаш в тях откриваме по нещо за себе си, но не знаем как точно да го назовем. С други думи, това са рошавите поетични размишления на един психотерапевт, почерпил вдъхновение от човешките разговори в практиката си или просто от наблюденията си над творчеството на живота.
Движение към себе си
Движението е онази виталност, която вдъхновява психичното да твори. То е сигналът, който напомня на телесните системи, че са действащи, ангажирани и живи. Психичният и телесният живот сякаш...